Осогово не е от най-посещаваните планини през зимата и за това си има причини. Не е подходяща за ски туринг и фрирайд поради високата лавинна опасност, изходните точки /с изключение на х. Осогово и местността Трите буки/ са отдалечени и труднодостъпни, а маршрутът по главното било е дълъг за еднодневни турове. Въпреки това разказите и братските снимки на върха между българи и македонци, ме глождеха да търся по-кратък и бърз маршрут до най-високата точка на планината – връх Руен.
След една разходка над ски комплекса Осогово и около вр. Кюнек, в посока юг погледът ми спря на полегато и заснежено било. Снимах го и на картата вкъщи то се оказа билото над село Сажденик и предпоследното преди граничното, до което дори има достъп по черен път. Изглеждаше като значително по-пряк достъп до върха, но трябваше да почакам до следващата зима, за да го посетя. Междувременно информацията, която намерих за района на Сажденик будеше любопитство- слабо посещаван район, към 2022 г. има само двама (!) постоянни жители, а през 2017 г. река Елешница отнася единствения път и оставя района без достъп за превозни средства. Накратко, струваше си опита да се посети и види от първо лице едно от малкото останали диви места из нашите планини.
За наш късмет пътят беше в чудесно състояние- здрав и почистен, реката не беше пълноводна и успяхме да я пресечем и качим с колата почти до Златанска махала. Оттам ни чакаха около 250 метра изкачване до билото, което извежда след около 5 км на връх Мали Руен и след него на Руен. На пръв поглед малкото разстояние до билото се оказа плътен масив от шипки в широколистната гора, на места невъзможен за промъкване без поражения по дрехите. Навигацията беше безполезна- не подсказваше изход от лабиринта нито на топографската, нито на сателитната карта. След повече от час неравна борба се оказахме в не толкова гъста част и успяхме да набележим сравнително безболезнен път докато се любуваме на открилата се гледка към Руен.
Вече достигнали билото, ни посрещна силен североизточен вятър, който на моменти се усещаше като югозападен от завихрянето над билото. Нямахме време и желание за дълга почивка, но не можехме да не забележим следи от вълк и чифтокопитно животно, които ту се събираха, ту се раздалечаваха и на места се пресичаха придружени от червеникави петна. Какво ли се беше случило, можехме само да предполагаме. Пътят ни нагоре беше лек и следваше черен път на картата, който беше почти изцяло затрупан със сняг. Гледките в двете посоки на билото, го правеха много панорамен и различен от повечето зимни маршрути в Рила и Пирин.
Уви, предвид забавянето от шипките, мисълта, че ще трябва да ги минем още веднъж на връщане и късият ден, не ни позволиха да стигнем Руен и малко след връх Гроба, трябваше да се връщаме към колата, за да имаме достатъчно време по светло. Все пак остана удовлетворението за посетеното ново място, усещането да сме сами в района и възможността да се полюбуваме на най-високата част от Осоговската планина. При слизането успяхме да намерим по-щадящ за нас и дрехите път, минахме покрай няколко ловджийски чакала и не се натъкнахме на кучетата, които се чуваха в далечината. На връщане с колата ни спря за проверка патрул на Гранична полиция, които любезно ни обясниха, че поради отдалечеността на района, е препоръчително всеки, който реши да се разхожда в района, да го съобщи предварително по телефон или имейл на регионалната дирекция.
Моля имайте предвид, че информацията в този уебсайт е свободно предоставена от Фондация „Стрес Фактор“ за базови образователни цели. Фондацията не поема отговорност за настъпилите резултати от използването на публикациите на сайта, макар че те са създадени чрез проучвания. Напр. преди изкачване в планината винаги се уверявайте, че сте в подходящо здравословно състояние, че разполагате с достатъчно храна и вода и с вас има опитен в планинските изкачвания водач. Винаги се консултирайте с професионалист, когато директно или индиректно въпросът касае вашата безопасност и здраве.