Последните дни на ноември са онова време от годината, в което повечето хора предпочитат да останат вкъщи, защото навън е застудяло осезаемо, обикновено вали дъжд, мъгливо е и носталгията по топлото време все още не е отстъпила пред зимното настроение. Моят начин да се боря с ноемврийската меланхолия е като наблюдавам високите части на Рила за първите признаци на снегонатрупване. Досегашните опити са затвърдили фаворити като Маркуджиците, Картала и района на 7-те езера поради улеснения достъп с лифт (най-вече заради избягване на слизането със ски обувки в края на деня) и подходящи терени за ранно откриване на ски, сноуборд или сноукайт сезона.
Тази година изборът падна върху района на 7-те езера и в съботната сутрин се паркирахме на долната станция на лифта. За моя изненада имаше доста туристи предвид междинния сезон- за зимни спортове беше все още рано и съоръженията не работят, а за туризъм условията бяха зимни, което обикновено намалява броя на желаещите. Аз бях приел вероятността да нося ските на гръб през повечето време, защото на снимките от предишната седмица снегът не беше успял да направи покривка и изглеждаше повече като скреж. Настроението леко се повдигна, когато служителите на лифта ме посрещнаха с поздрава, че съм първият скиор за този сезон, надявам се да им донеса дълга и без инциденти зима. На последните стълбове преди хижа Рилски езера ме посрещна тази гледка, която надмина и най-смелите ми очаквания за снежната обстановка.
Не си бях представял, че от края на лифта ще мога да залепя коланите и да ходя със ските. Макар и след силна буря предишния ден, снегът беше покрил повечето ниски хвойни и други храсти, което беше добър признак, но дори и това не можеше да подскаже всички изненади, които ни очакваха до края на деня!
След панорамна разходка по все още различаващата се лятна пътека по ръба на Сухия рид поехме по стръмното изкачване към езерото Окото. Там с моя другар в този ден се разделихме според целите- аз се отклоних към платото под вр. Отовица за да проверя и последния шанс за лек полъх с надежда да разпъна кайта за първи път тази зима, а той пое към най-високото от езерата- Сълзата, благодарение на което имам тази панорамна снимка с три замръзнали (Рибното, Трилистника и Близнака) и три все още не замръзнали езера (Долното, Бъбрека и Окото).
Досега не ми се беше случвало да ги видя преди да са замръзнали и въпреки това заобиколени с толкова сняг, който ясно очертава контурите им като нарисувани в пейзажа. Гледката беше като от друг свят с отраженията на заснежените скали в кристалната вода.
Вече под самата Отовица и последната надежда за сноукайт угасна, защото липсваше дори лек полъх. Но както често се случва, неволите на един са преимущества за друг. В случая печелившите бяха група парапланеристи, които вече се бяха качили на върха и се подготвяха да излетят към долината. Гледката как политат от най-високата точка в района беше трудна за снимка и дори не мога да си представя усещането да се извисиш над този приказен район от Рила в ден с идеални условия. Компания във въздуха им направи малък самолет, който прелетя наблизо и мина ниско аха да кацане като в някой от филмите за Аляска и който за късмет успях да снимам. А това все още беше едва половината от деня!
Сянката от вр. Отовица бързо напредваше към мен и стана време за тръгване надолу, ако не исках да изпусна лифта и да слизам по ски обувки със ски на гръб по пътя до колата. Спускането беше поредната приятна изненада, защото се бях подготвил за малко сняг в лошо състояние и доста камъни, но се оказа че на места има много приятни условия за минаване и дори загрявка със завои за предстоящия сезон. Гледката, която ми се запечата е от склона между Бъбрека и Окото, който съм пускал доста пъти със ски и сноуборд, но никога с гледка към вода досега.
Решихме да отпразнуваме този ден, който планината ни подари в горещия басейн на банята в Сапарева баня, както се полага след дълга разходка на студено докато асимилирахме преживяното и бавно ни обземаше онова чувство на задоволство от успешно изпълнена идея. Или може би е по-правилно да се каже преизпълнена?
Моля имайте предвид, че информацията в този уебсайт е свободно предоставена от Фондация „Стрес Фактор“ за базови образователни цели. Фондацията не поема отговорност за настъпилите резултати от използването на публикациите на сайта, макар че те са създадени чрез проучвания. Напр. преди изкачване в планината винаги се уверявайте, че сте в подходящо здравословно състояние, че разполагате с достатъчно храна и вода и с вас има опитен в планинските изкачвания водач. Винаги се консултирайте с професионалист, когато директно или индиректно въпросът касае вашата безопасност и здраве.