Ако потърсите Папаз кулак в Google Maps ще прочетете коментари като „Един от малкото останали диви плажове в България“, „Райско кътче без хора“, „Като на пустинен остров“ и още в този дух. Доколкото може да приемем, че има останали диви и изолирани места по нашите земи, този плаж се вписва чудесно в това определение. Въпреки близкото му разположение до населени места- ваканционното селище Камчия и селата Горен и Долен Близнак, достъпът до него не е лесен и вероятно това е причината да е слабо посещаван дори и през най-натоварения откъм летовници сезон юли и август. Разклонът от основния път извежда на живописно слънчогледово поле от двете страни на черния път. След кратко раздрусване по него (при дъжд би бил доста трудно проходим), се влиза в гората където не след дълго е най-разумното място да се остави колата и да се продължи около 15 минути пеша докато се стигне сенчеста поляна с беседка и тази гледка:
Има вариант за стигане до нея с проходим автомобил, но пътят на места е със сериозни коловози и много стърчащи клонки, които най-малкото ще оставят спомен по боята на вратите. Следва по-интересната част от приключението- спускането по пътеката до плажа. Да, спускане, защото на места наклонът е голям и в употреба влизат удобно опънатите въжета покрай пътеката въжета. Теренът определено не е за джапанки, но дори и деца се справят с него с малко помощ на места. Качването е далеч по-лесно и приятно, така че веднъж стигнали до плажа, е време да се отпуснете и насладите на очарователния му облик.
Поради специфичния състав на почвата на брега, пясъкът е може би най-финият, на който съм стъпвал. Усещането е като ходене в брашно /не че съм опитвал, но се мъчих да се сетя за какво ми напомня докато се разхождах по брега/. Водата е кристално чиста с видимост до дъното на 3-4 метра, когато морето е спокойно и морските обитатели могат да се наблюдават дори и от повърхността. Разбира се, с маска или друго оборудване за гмуркане, ще е далеч по-впечатляващо преживяване. Аз имах възможността да го посетя и откъм водата като гребахме със Stand Up Paddle Board (SUP) от плажа на къмпинг Рай (~2-3 км в посока). Оттам има вариант за достъп и по маркирана туристическа пътека за около час и половина ходене или по-бързо с тичане.
Независимо кой от начините да стигнете до него ще изберете, мястото определено си заслужава усилието и отделения ден заради спокойствието и запазения вид. Предполагам, че извън натоварения сезон, усещането е доста близко до пустинен остров. Друг вариант е да го посетите по изгрев преди всички:
Моля имайте предвид, че информацията в този уебсайт е свободно предоставена от Фондация „Стрес Фактор“ за базови образователни цели. Фондацията не поема отговорност за настъпилите резултати от използването на публикациите на сайта, макар че те са създадени чрез проучвания. Напр. преди изкачване в планината винаги се уверявайте, че сте в подходящо здравословно състояние, че разполагате с достатъчно храна и вода и с вас има опитен в планинските изкачвания водач. Винаги се консултирайте с професионалист, когато директно или индиректно въпросът касае вашата безопасност и здраве.