В началото на Април южните склонове на Рила започват да се оголват след отстъпващия към високото сняг. Иначе китното през зимата Семково ни посрещна с призрачна атмосфера и един-единствен работещ хотел. Но не заради хотелското настаняване бяхме там. Идеята за района на Средния връх и платото, което се простира на север ми се въртеше още преди снегът да го е покрил и както често се случва с плановете, отне време докато се подредят всички обстоятелства в правилната нишка. А те не са малко- ясно време, добър сняг, по възможност вятър за кайта /но не твърде силен/ и освободен ден от ангажименти за участниците.
Първоначално решихме да стигнем по асфалтовия път до хижата с колата и вярното Субару се справи много добре по фирнования сняг, но последният участък беше трудно проходим и слязохме да огледаме района пеша. Явно липсата на хора беше осезаема за дивите животни, защото пред самата хижа изненадахме две спокойно разхождащи се кошути. За мен гледката на диви животни винаги е ясен знак, че съм на правилното място в правилния момент. Самата хижа също приятно ме изненада, защото не бях се качвал до нея и се оказа, че пред нея има малко езеро с… водни колела. Абстрахирайки се от контраста между тях, все още забелязващия се сняг и гледките наоколо, стегнахме багажа и се отправихме по добре маркираната пътека към целта за деня.
Платото, което е заключено между върховете Вапа, Лопатишки и Налбант /Ковач/ се намира на 2400 м, което го прави подходящо за посещаване дори и в късна пролет. Моето желание беше да хвана добър сняг преди да се е фирновал на високото, но съм сигурен че дълго време след това е имало добри условия за разходка в района. Гледката от вр. Налбант е най-панорамната в този дял на Рила, като освен близките върхове, може да се разпознае силуета на Мальовишкия дял и да се надзърне към красивите извивки на яз. Бели Искър. На юг погледът се простира до северен Пирин.
Както споменах по-рано, късметът беше на наша страна и малко преди билото започна да се усеща северозападен вятър, който беше напълно достатъчен да разпъна кайта. Изведнъж гледната точка рязко се променя, разстоянията стават по-малки, а свободата да се движиш във всяка посока единствено с помощта на вятъра и кайта е трудна за описване.
Няколко тигела за ориентиране в обстановката и след минути вече бях на Средния връх с кайта. Имах предварителна идея, че районът е просторен, но когато го видях на живо се респектирах за пореден път от мащабите на Рила. Дори и с помощта на кайта не смеех да се отдалечавам твърде много, защото отслабване или спиране на вятъра би означавало дълго прибиране на собствен ход със ските, а бяхме планирали да сме там само за деня. Със сигурност ще се върна пак с повече време за опознаване на това непопулярно и красиво място.
За спомен ще ни останат и кадрите от дрона, който успяхме да загубим и намерим в необятното снежно поле.
Моля имайте предвид, че информацията в този уебсайт е свободно предоставена от Фондация „Стрес Фактор“ за базови образователни цели. Фондацията не поема отговорност за настъпилите резултати от използването на публикациите на сайта, макар че те са създадени чрез проучвания. Напр. преди изкачване в планината винаги се уверявайте, че сте в подходящо здравословно състояние, че разполагате с достатъчно храна и вода и с вас има опитен в планинските изкачвания водач. Винаги се консултирайте с професионалист, когато директно или индиректно въпросът касае вашата безопасност и здраве.