Кое е любимо ви място през пролетта в България? Къде можете да се наслаждавате на безкрайни поляни и гори, докато са все още в най-свежата си окраска и онова ярко зелено? За мен това място са Родопите, въпреки че си давам сметка колко обширно понятие е и колко голяма част (около 1/7) от площта на държавата ни заема тази планина. Не съм сигурен, че е избродима и опознаваема в рамките на един човешки живот, но усещането със сигурност е различно всеки път и оставя по нещо ново за спомен дълго след това.
Ако не сте били в нито едно от по-известните места в южната част на Родопите- Триград, Широка Лъка, Смилян, ви препоръчвам да коригирате този пропуск много скоро. Дори само за този район могат да се изпишат няколко пътеводителя, които да разказват за древните светилища, природните феномени- ждрела, пещери и язовири, запазените бит и архитектура на живеещите в тази красива през лятото, но и не много гостоприемна през зимата част от Родопите.
В тази статия искам да разкажа за едно място, което ме възхити още при първото ми посещение. По пътя за Ягодинската пещера има почти незабележим разклон към село Ягодина (може би затова е отрупан с табели), който за съжаление е доста натоварен през лятото заради сновящите нагоре-надолу джипове с туристи, които са решили да се насладят на панорамната гледка от площадката Орлово око. Казвам за съжаление, защото има много по-приятни начини човек да стигне до там без да си разваля удоволствието с бръмчащи двигатели, прахоляк и изгорели газове.
Всичко което ще ви е нужно за една пълноценна разходка са два крака (стандартно включени в комплекта) и около един час в посока. Аз препоръчвам да вземете и колело (трябва да се закупи допълнително), защото бутането нагоре си струва усилията за панорамното спускане след това. Така направих и аз- събудих се малко след изгрева, нарамих колелото и потеглих. След продължителния дъжд предишния ден изпаряващата се влага създаваше почти магическа атмосфера.
След хотела в края на селото започва ясно различима пътека, която на няколко серпентини се изкачва до площадката за наблюдение Орлово око. Дори самото качване по пътеката е причина да отидете пеша, защото постепенно издигащата се гледка над селото и околностите не заслужава да бъде пропусната. С колелото е една идея по-изморително, но по-честите спирки за почивка са поводи за снимка като тази.
Веднъж стигнали горе, няма да ви се иска да слизате наобратно, особено ако изпреварите тълпите, които пристигат с джиповете. За щастие те не са ранобудни и при добра организация ще имате достатъчно време да останете насаме с великолепната панорама от наблюдателницата. Няма да ви развалям изненадата със снимки, защото те не могат да пресъздадат дори и малка част от цялото усещане.
Това е и моментът, в който бутането/носенето на колело се отплаща. Надолу ви очакват няколко километра по сравнително добър черен път и гледка към Ягодина през цялото време. А за истински завършек на това мини приключение може да се отбиете в ресторанта на хотела, където приготвят най-голямата порция манатарки, която съм виждал. Добър апетит!
Моля имайте предвид, че информацията в този уебсайт е свободно предоставена от Фондация „Стрес Фактор„ за базови образователни цели. Фондацията не поема отговорност за настъпилите резултати от използването на публикациите на сайта, макар че те са създадени чрез проучвания. Напр. преди изкачване в планината винаги се уверявайте, че сте в подходящо здравословно състояние, че разполагате с достатъчно храна и вода и с вас има опитен в планинските изкачвания водач. Винаги се консултирайте с професионалист, когато директно или индиректно въпросът касае вашата безопасност и здраве.