Кой не е слушал и гледал за красотата на циркуса Белемето и неговата перла – Тевно езеро? За едни мечта, а за други реалност, аз бях в първата категория дълги години преди да се подредят звездите и да успея да го посетя. Откакто започнах да правя прочуване за подходящи места за сноукайт в нашите планини, Тевно езеро не ми е излизало от главата като едно от най-красивите с неповторими залези и панорамна гледка. Мечтата започна да добива форма, когато видях съобщение за организиран преход до там на Софийския планински клуб. За мой късмет ме приеха в групата, организацията беше на ниво и с нетърпение следях в прогнозата дали ще има подходящи условия за кайт. Предвид надморската височина, релефа и пролетното време, неяснотите бяха много, тъй като поривист вятър или такъв, който идва откъм билата и върховете, нямаше да е никак приятен за каране. По-силен от 10 м/с, който не е нетипичен за високата планина, вероятно щеше да ме откаже дори да опитам да разпъна кайта. Още повече не успях да намеря информация някой преди това да бил с кайт в района и нямаше кого да разпитам.
С наближаването на заветния петък следобед, нещата изглеждаха обещаващи- ясно време с възможно засилване на вятъра от запад, които биха направили карането възможно. След това нещата се започнаха да се подреждат в идеалната нишка- неусетно пътуване с приятна компания докъдето успяхме с колата над х. Яне Сандански, 4 км разходка със ските до х. Беговица, където вече беше стигнала останалата част от групата и няколко часа зареждаща дрямка преди прехода, който ни чакаше на следващия ден.
Дори с психическата нагласа, че ще е дълго ходене, не успях да предвидя колко сили ще ми трябват и последната част (на горната снимка) доста ме измори. Може би като най-отдалеченото място през зимата, това има своето очарование и удоволствието да те посрещне уютната обстановка на заслона с бумтяща печка в сърцето на планината след толкова усилия, е трудно да се опише. Дребни битови неудобства като липса на ток, течаща вода и тоалетна не могат да помрачат настроението ни най-малко и единствено напомнят, че можем да не сме толкова зависими от удобствата, с които сме свикнали в ежедневието (липсата на обхват на мобилни телефони дори не го споменавам сред неудобствата, по-скоро спада към удобствата).
След кратка почивка и връщане на духа в тялото с помощта на топъл чай и гореща леща, беше време да разбера дали лекият западен бриз щеше да е достатъчен да се полюбувам на района с помощта на кайта, което си беше улеснение след повече от 10 км ходене със ските. Оказа се, че макар и на долната граница, вятърът сработи и потеглих в посока Момин двор за залеза! В този момент всички усилия до момента добиха общ израз- отдавна мечтаното идване, организираната група в подходящия момент, 7-часовия преход и не на последно място хубавото време и достатъчната сила на вятъра направиха възможна тази емоция.
Все пак умората и зимната обстановка си казаха думата, и след като се скри слънцето, усетих, че започвам да се охлаждам и нямах сили да продължа повече. Заслонът притегляше неудържимо с вкусната кухня на домакините и добрата компания на групата. Както традицията повелява, не можех да пропусна шанса за изгрев на това място и не ми трябваше много самоубеждаване да навия алармата за 6 часа сутринта. Което се оказа леко пресилено, защото същата вечер се сменяше времето и изгревът се отложи за 7:30. Въпреки това си заслужаваше моментът на развиделяване в компанията на добродушно куче, което според стопаните на заслона се е качило от х. Беговица с група туристи. Искрено се изненадах като го видях да спи навън върху снега и се надявам да дочака благополучно топлото време.
Късметът под формата на западен бриз отново беше с мен и успях да повторя залезната разходка с кайта и по изгрев в очакване слънцето да се покаже над заобикалящите върхове и да усетим затоплящите лъчи. Които впоследствие се оказаха направо запичащи, защото дадоха поводи за доста шеги с недобре намазаните различни части на тялото на хората от групата- кой врат, кой ръце или класиката- изгаряне на очила.
Моля имайте предвид, че информацията в този уебсайт е свободно предоставена от Фондация „Стрес Фактор“ за базови образователни цели. Фондацията не поема отговорност за настъпилите резултати от използването на публикациите на сайта, макар че те са създадени чрез проучвания. Напр. преди изкачване в планината винаги се уверявайте, че сте в подходящо здравословно състояние, че разполагате с достатъчно храна и вода и с вас има опитен в планинските изкачвания водач. Винаги се консултирайте с професионалист, когато директно или индиректно въпросът касае вашата безопасност и здраве.