Петък, краят на работния ден. Вече изработените близо 40 часа заслужават да бъдат отпразнувани с едно прекрасно изживяване. Може да отидете на ресторант или на кино, или да останете вкъщи, на канапето, със забит в книга поглед, но няма нищо по-добро от няколко часа, прекарани сред природата. И когато Борисовата градина не е достатъчно далеч от шума на града и успявате да я преминете от край до край за половин час, е време да погледнете малко по-далеч. Наистина малко. Приготвихме три занимания на открито около столицата, които ще ви донесат невероятен заряд. Ето ги и тях:
Лозенски манастир и екопътека
Всички знаем, че разходка сред природата е нещо незаменимо и несравнимо. Лозенската пътека може да ни донесе така търсеното красиво и даряващо с нови сили преживяване сред природата. Тази еко пътека се смята за не толкова труден преход. Удобна е за ходене, с малък наклон и на места доста широка.
Началото на пътеката лежи в края на село Долни Лозен, близо до последната спирка на автобус №7. В селото има малко площадче, което може да се използва за паркинг.
Пътеката е добре утъпкан и съвсем леко стръмен черен път, по който се крачи приятно. За половин час се стига до мястото за отдих с пейки и чешма. Оттам до манастира се върви още десетина-петнайсет минути.
И през четирите сезона Лозенският манастир Св. Спас е способен да предложи чудни красоти. Напролет минзухарите са прекрасни! Църквата на манастира привлича вниманието, заради трите си купола и красивите си стари стенописи, а от двора на манастир Св. Спас се открива приказна панорамна гледка към Софийското равно поле.
Той е малък, но много добре подреден и поддържан. Историята на манастира започва по времето на Второто българско царство като част от голям манастирски комплекс, наречен „Софийска Мала Света Гора“. В края на XIV в. бива разрушен и е възстановен през XVII в., само за да бъде опустошен отново през 1737 г. През 1821 година е построен наново, като оттогава датира и днешната църква „Свето Възнесение Господне“.
Ентусиастите могат да удължат разходката си до връх Половрак. Пътеката за него се отделя от основната малко преди манастира. Още малко път и се стига до пейка, след която пътят се разделя на две – левият ръкав е този, който води до върха. Естествено, наклонът става малко по-голям, но това не би трябвало да е особена пречка за един истински ентусиаст. Петнайсетина минути нагоре по пътечката има подходяща за пикник поляна. След като се заредите с енергия – пътеката ще ви прекара през гората за десетина-петнайсет минути, остър завой надясно (има табелки), малко след който се разкрива панорамна гледка към Рила и язовир Искър. Още малко и се стига до самия връх – висок 1182 м, той е бил наричан „Орлов поглед“ от траките и предлага панорама, която обхваща Софийското поле и София, Витоша, Плана, Рила, връх Мусала и язовир Искър.
Разходката до манастира отнема близо час и половина (в двете посоки), а желаещите да изкачат връх Половрак трябва да заделят поне три часа.
Екопътека „Поглед към 9 планини“
Този преход е изключително приятен и е подходящ и за деца. Предлага невероятни гледки към близки и далечни планини по изградената екопътека „Поглед към девет планини“. Един прекрасен туристически маршрут, даващ възможност за отдих и съзерцание по изградените беседки на пътеката. Въпреки че преходът е сравнително лесен, отнема около четири часа (в двете посоки).
Има няколко начални точки, от които пътешествието може да започне – от паркинга в края на село Сирищник, от Параклиса и ореховата градина или от пътя над теренната мозайка „Окото“.
Ако се тръгне от края на селото, първо се преминава покрай последните няколко къщи и след малко изкачване се стига до църква и гробище. Малко преди църквата има самоделна чешма. След църквата обаче няма бетонен път, а горска пътека, която продължава двайсетина минути, докато не се стигне тесен асфалтов път. Наляво от него (и само след две-три минути път) се намира параклисът с ореховата градина. Местността е известна като „Светена вода“, а името на самия параклис е „Св. Николай Чудотворец“. Това е и последното място по пътеката, откъдето може да се напълни вода и втората начална точка за прехода (за който желае да го съкрати малко). Лошото е, че няма удобно място за паркиране. До самия параклис има прекрасна градина с два навеса, пейки, барбекю и удобна за белот (или хапване) маса.
Оттам се продължава все по-стръмно нагоре по дървени стълби с парапет. Десетина минути по-късно се стига до теренната мозайка „Окото“. Всеки минувач може да добави камък към мозайката, за да допринесе за изграждането ѝ.
Малко след „Окото“ отново се стига до асфалтов път. Това е третото място, откъдето може да започнете прехода си и ще ви спести близо час и половина път (сравнение с пътя, започващ от село Сирищник). Има къде да се паркира, а също така има и беседка, подходяща за почивка, ако това не е стартовата ви точка. От тук до заслон Погледец остават близо час и двайсет минути изкачване – с бавно темпо, подходящо за хора, прекарващи четирийсет часа на седмица седнали (и поне още петдесет легнали). Тази част от прехода е най-еднообразна и монотонна, но веднъж стигне ли се до заслона, се разкрива прекрасна гледка. Язовир Пчелина, както и деветте планини, се виждат ясно, но за по-неориентираните има информационна табела, която показва насоки – коя планина накъде се вижда. Деветте планини, които се разкриват пред очите на заслужилите (заради прехода), са Рила, Пирин, Витоша, Конявска, Верила, Голо бърдо, Черна гора, Пенкьовска, Земенска. Има и кула за наблюдение, която дава малко по-добра видимост.
Велосипедна обиколка на язовир Огняново
Не всички в сговорната ви дружинка обичат стръмните баири на екопътеките по-горе? Напълно разбираемо. Последното предложение, което ще разгледаме, е обиколка на язовир Огняново на велосипеди. Целият веломаршрут е 100 км и е от най-популярните сред столичани. Това се дължи на факта, че теренът е сравнително равнинен, само с няколко изкачвания. Асфалтът е с окей качество и е подходящ за всякакви велосипеди, въпреки че тук-там има повече дупки, а някъде пътеките имат дълбоки коловози. Ако сте с деца – този маршрут може да е затрудняващ, но със сигурност не невъзможен. По-краткият път минава през Елин Пелин и Лесново, но може и да се заобиколи през Горна Малина, Байлово и Голема Раковица. Самият язовир е страхотен за пикник, риболов или просто да прекарате известно време на слънце.
Хранителни магазини има в почти всяко село по маршрута. Запасите могат да се презаредят в Долни Богров, Равно поле, Мусачево, Елин Пелин, Лесново и Доганово, а на връщане в Голяма Раковица, Байлово, Белопопци и Горна Малина. Чешми също има в Долни Богров, Равно поле, Елин Пелин, Доганово и Огняново, където е последната чешма на отиване. На връщане вода има в Голяма Раковина, Байлово (която обаче не е за препоръчване) и на подбалканския път, след отбивката за Григорево – на десетина километра от София. Чешмите са лесни за намиране – винаги в центъра на селото. С магазините е кажи-речи същото.
Маршрутът може да бъде и затрудняващ, особено при наличие на вятър. Често се случва вятърът да духа насреща и в двете посоки. Има участъци от пътя, където асфалтът е разбит, с дупки и бабуни, но въпреки това преживяването си заслужава.
Няколко съвета за приятен и здравословен туризъм
Независимо кой от горните маршрути изберете, важно е да си осигурите приятно и спокойно изживяване, за да останете с хубав спомен от своето планинско приключение край София. Затова е важно да спазвате някои основни правила:
Ако планирате да изминете част от пътя или целия маршрут с автомобил или велосипед, проверете го за изправност поне няколко дни, преди да тръгнете. Гумите напомпани ли са? Има ли достатъчно масло, бензин или антифриз (в зависимост от сезона) в колата? Аптечката налице ли е? Ако превозното ви средство има повреда, за която знаете, по-добре не рискувайте да разчитате на него точно сега, за да не ви остави на пътя, без да имате друг безопасен начин да се приберете.
Бъдете сигурни, че си носите достатъчно храна и вода. Макар че нито един от преходите, които ви предлагаме, не е труден, важно е да помните, че отивате в планината. Там няма място, от което лесно и удобно да си набавите вода, ако се дехидратирате (особено важно през летните жеги), а прегладняването може да доведе и до опасно падане на кръвната ви захар.
Когато сте в планината, не се отклонявайте от маркировката и от ясно отбелязаните пътеки и маршрути. Не рискувайте да се загубите или да пострадате, колкото и да ви се струва, че може би сте открили по-пряк или лесен път до крайната дестинация. И за всеки случай преди тръгване въведете в телефона си номера на планинската спасителна служба, за да ви бъде подръка, в случай че потрябва. Същото важи и за номер на пътна помощ, ако ще изминете част от пътя с автомобила си.
В повечето случаи в планините около София ще имате не инциденти или рискове, а приятни преживявания и ще имате възможността да се насладите на малко познати гледки. Пожелаваме ви истински удовлетворяващ туризъм.
Моля имайте предвид, че информацията в този уебсайт е свободно предоставена от Фондация „Стрес Фактор„ за базови образователни цели. Фондацията не поема отговорност за настъпилите резултати от използването на публикациите на сайта, макар че те са създадени чрез проучвания. Напр. преди изкачване в планината винаги се уверявайте, че сте в подходящо здравословно състояние, че разполагате с достатъчно храна и вода и с вас има опитен в планинските изкачвания водач. Винаги се консултирайте с професионалист, когато директно или индиректно въпросът касае вашата безопасност и здраве.“