Обещаното в предишната ми статия, си е обещано, и най-сетне звездите се подредиха, за да опитам да опиша този не толкова нов, но набиращ все по-голяма популярност спорт и в България. Сноукайта най-лесно може да се обясни като зимната версия на кайтсърфа, но това няма да е напълно точно. Докато във водата имаме само една равнина и може да караме и скачаме само по/от/над нея, то зимата е много по-различно и има много други неща, с които трябва да се съобразяваме и преценяваме. На първо място е релефът, защото за разлика от всички други зимни спортове, при сноукайта можем да караме и нагоре по склона. Да, точно така, нагоре 🙂 Нещо като личния ни ски влек, който е навсякъде с нас.
Релефът играе важна роля при определяне на посоката и силата на вятъра. Докато на плажа нещата с вятъра са (почти) винаги видими и ясни, зимата в планината факторите са много повече. Зад някое възвишение вятърът може да е по-слаб или дори напълно да изчезне, докато на билото или върха да се усили осезаемо. От неговата посока и околния релеф също така зависи дали той ще бъде равномерен (ламинарен) или поривист, което обикновено не е приятно за каране и може да бъде опасно при изненадващи силни пориви на вятъра. Много е възможно да има и препятствия- дървета, скали, негативни форми на релефа като водни улеи и други. Всичко това прави преценката на обстановката много важна, но и удоволствието от времето, прекарано в планината с кайта по-голямо.
Ако сте се качвали поне веднъж във ветровито време до Черни връх през последните 4-5 години, няма как да не сте забелязали цветното многообразие от кайтове, които обикалят из високата част на планината. За това си има причина и тя е, че Витоша е най-доброто място за практикуване на сноукайт не само в България, но и в доста голям периметър. Наличието на големи открити била, достатъчно сняг през зимните месеци, големият брой дни с вятър и мекият релеф, я правят мечтана дестинация дори и за чужденци, които търсят да посетят нови места за техния любим спорт.
Не на последно място са и незабравимите витошки залези, на които може да се насладите, а след това бързо да се спуснете до колата по туристическата пътека преди да е се е мръкнало. Разбира се, светлината на челника няма да е излишна и винаги е добра идея да го носим с нас.
За най-ентусиазираните е предизвикателството от изгрев до залез на Витоша, когато при подходящи условия могат да се направят над сто, а дори и двеста километра с кайт из Витошката шир- до Черни връх, след това до върховете Скопарник и Ярловски Купен и после обратно през Черни връх до вр. Селимица и горната станция на изоставения и за съжаление вече разграбен лифт Конярника.
За финал споделям кратко видео по залез с късмета да хвана добри условия за снимане и каране, както и възможността да му се насладя.
Моля имайте предвид, че информацията в този уебсайт е свободно предоставена от Фондация „Стрес Фактор“ за базови образователни цели. Фондацията не поема отговорност за настъпилите резултати от използването на публикациите на сайта, макар че те са създадени чрез проучвания. Напр. преди изкачване в планината винаги се уверявайте, че сте в подходящо здравословно състояние, че разполагате с достатъчно храна и вода и с вас има опитен в планинските изкачвания водач. Винаги се консултирайте с професионалист, когато директно или индиректно въпросът касае вашата безопасност и здраве.